Отдавна се каня да напиша този материал. Сигурно изказаното по-долу мнение ще възмути мнозина, но се надявам и доста от прочелите го да се замислят, преди да го заклеймят.
Живеем във време, в което технологиите се развиват със зашеметяваща скорост. Само преди няколко десетилетия огромните мобифони бяха екзотика, а компютърен екран означаваше черен фон с неразбираеми редове от цифри и символи…Днес ни е трудно дори да си спомним какъв е бил животът ни без смартфона, таблета, лаптопа, фейсбука и непрекъснатия контакт с околните, който те ни осигуряват. С контрола, който осъществяваме върху децата си, върху близките си, върху дейностите, за които сме поели отговорност.
Днес вече се тревожим, че децата ни страдат от дефицит на внимание, липса на интерес към здравословни занимания (като игра на гоненица), трудност при четене и осмисляне на дълги текстове или изобщо всяко занимание, в което не присъства екран с движещи се образи.
Колко деца сте видели напоследък, седнали в някоя градинка с мама или баба да разглеждат книжка? А колко 3-4 годишни сте виждали да седят без да помръднат със смартфон в ръце, докато родителите им си пият кафето? Това е така удобно! Трудно е човек да не се възползва от тази възможност за осигуряване на малко спокойствие…
И в същото време все повече се тревожим, че не можем да откъснем децата си от зомбиращия екран, че стават все по-обездвижени, че интересите им стават все по-ограничени (и свързани с виртуалната реалност), че подражават на всевъзможни глупотевини, които струят от екрана, че въображението им куца – те все по-рядко се опитват да измислят нещо сами, защото съществува интернет и в него всичко е поднесено на тепсия, готово за консумация. Смартфон…самото му име показва, че е „умник”. Той мисли вместо нас и ни улеснява. Улеснявайки ни, също така ни пристрастява. Осигурява ни комуникация, забавления, снабдява ни с информация…И все повече ни спестява мисленето, че и физическите усилия.
Не познавам родител, който да не споделя тези съвременни тревоги.
И в същото време, същите тези родители…питат „Имате ли електронна дъска?”. Не, нямаме. И се надявам да устоим по-дълго без такава. Естествено, в случай, че големият електронен бизнес не направи невъзможно ученето без нея, чрез въвеждане на изцяло електронни учебници. Предполагам, че това някой ден наистина ще се случи. Електронизацията и непрекъснатата подмяна на учебните системи осигурява солидни печалби на издателите и те ще направят необходимото, за да си ги осигурят. Защо упорстваме?
Всеки учител по чужд език, ако е достатъчно искрен с вас, ще ви каже, че електронната дъска е просто атракция. Тя не води до по-успешно научаване на нищо. Напротив – знанията, възприети по този начин са далеч по-малотрайни. Всичко е поднесено наготово, в движещи се картинки. Колкото бързо го възприемат децата, толкова бързо изчезва и от паметта им. Необяснимо ми е защо родителите, които се чудят как да откъснат децата си от екраните на компютрите и смартфоните в свободното им време, настояват същият този екран да ги зомбира и в училище?!
Психолозите отдавна сигнализират, че хартиеният учебник е за предпочитане. Знание, което се възприема, чрез допир, обоняние, зрение и използване на собственото ни въображение е далеч по-трайно и устойчиво от това, пробягало по електронен екран и поднесено във възможно най-смлян вариант (продукт на чуждо въображение). Използването на ситуационни и ролеви игри в процеса на обучение, и изобщо ангажирането на вниманието на учениците без помощта на електронни стимулации изисква доста повече усилия от страна на учителя, но е в полза на децата. Те се учат да мислят, да си представят, да се пренасят в ситуации с помощта на въображението си, което води до трайно усвояване на знанията, развива концентрацията и творческото им мислене. Защо съм убедена в това?
Защото вече в продължение на 16 години прилагаме този подход и успехите, които имаме са безспорни. В подкрепа на това твърдение, ще спомена само че на изпитите на Кеймбридж през тази година имаме 100% успеваемост. Това е много. Разбира се, подходът не е всичко. Важни са и хората, които го прилагат. Учителите. Разчитаме на квалифицираните, мотивирани и съпричастни учители, които не пестят усилията си.
В никакъв случай не искам да кажа, че съм враг на технологиите. Въпросът е в начина на използването им. Кога вредят и кога допринасят. Ще спомена един факт. ADVANCE Language School е една от малкото школи, в които от няколко години насам всички ученици, явяващи се на изпитите на Кеймбридж избират компютърен вариант на изпита. Ние сме се постарали да ги убедим в предимствата, които осигурява този вариант при ПРЕДСТАВЯНЕ на знанията им. На същите тези знания, които са придобили чрез традиционното обучение.
По този начин съчетаваме предимствата на технологиите и традиционните форми, стараем се да не прекрачваме тънката граница между ползата и вредата от тях.
Мнението ми по този въпрос очевидно не е толкова непопулярно или шокиращо. Достатъчно е само да направим справка в какви училища учат (или са учили) децата на най-богатите, като Бил Гейтс, Стив Джобс (основател на Apple), Еван Уилямс (основател на Twitter) или малкият британски принц Джорж. Както и децата на редица други, ръководещи световния електронен бизнес магнати. А именно, в традиционни (скъпи, разбира се) училища, в които използването на компютри и всякакви електронни устройства е забранено. Защо ли?
Вероятно защото искат наследниците им да развиват ума и въображението си.
Неотдавна в разговор с приятелка – музикант, пътуващ доста по света, стана дума за нейно пътуване до САЩ. Имала за задача да подготви презентация, с която да представи България на мястото на музикалното събитие. След като я подготвила, решила да се консултира със свой приятел, познаващ отблизо бита и мисленето на американците. Той прегледал материала и възкликнал: „Абсурд! Кой ще ти слуша толкова текст?! Две – три изречения – картинка, две – три изречения – картинка. Ако искаш американците изобщо нещо да разберат, изхвърляш половината текст и слагаш картинки!”.
На мен лично никак не би ми се искало след едно – две поколения някой да възкликне по подобен начин за нас, българите…А на вас?

Надежда Бенинска,
Директор на ADVANCE Language School